Якопо Скуарчина е още един от италианските треньори, които ще вземат участие на International Basketball Camp в Габрово (четете ТУК). В кратко интервю Скуарчина разказва за своята работа на Апенините и за идеите за развитие на младите играчи и за самия камп:
– Кажете повече за своя треньорски опит и с какви играчи работите сега?

– Започнах треньорската си кариера 22-годишен във Венария, което е малък град до Торино, където трупах опит за три сезона с отбори за момичета до 15 и до 17 години. През втория ми сезон започнах и важна двегодишна специализация из Италия, която ми даде възможност да се уча от някои от най-добрите треньори като Андреа Капобианко, Франко Марчелети и Антонио Бокино. През сезон 2013/2014 станах част от щаба на ПМС баскетбол благодарение на желанието на Андреа Баузано. Всъщност в момента съм помощник на Винценцо Ди Мелио (който пък е помощник на националния за юноши до 18 години) в юношеския отбор, който е един от най-добрите в Италия с интересни таланти като Карузо, Балдасо, Трейер и Симонович. Също така съм помощник треньор и в мъжкия отбор, който играе в трета италианска дивизия плюс старши треньор на 14-годишните момчета.
– Как е организиран вашият клуб?

– ПМС Баскетбол е един от топ клубовете в Италия и Европа за млади състезатели. Нашата идея е да създаваме играчи, които да са готови да играят професионално и това да става в правилния момент, без да бързат или да ги форсираме преди да са готови. Формиращият процес е дълъг и сложен и се изисква внимателна и специфична програма. Индивидуалното развитие на играчите, в отборен контекст, е в центъра на нашата работа и всичко се върти около това.
– Кое е най-важното нещо за развитието на един млад играч?

– Не мисля, че е само едно нещо. Мисля, че развитието на младите играчи трябва да зависи от много аспекти (технически и тактически, физически, психически). Казвайки това, сигурен съм, че всичко започва в главите на играчите – работната етика е нещо изключително важно. Волята да напредваш и обикновеното желание са нещата, които те правят по-добър играч и човек или поне колкото е възможно с твоите естествени умения.
– Имате ли опит в подобни кампове в други държави и какъв е плюсът за играчите в тях?

– Участвал съм в доста кампове в Италия, а миналата година за първи път бях навън – във Винни, Естония. Там тренирах млади играчи от различни държави и имах всекидневна среща с треньори от цяла Европа. Това беше моят първи европейски камп и без съмнение мога да кажа, че беше невероятно и много стимулиращо изживяване. Научих много неща, не само технически, но и за взаимоотношенията и мисля, че и играчите успяха да получат полза от различните тренировъчни методи и философии. Фактът, че кампът не беше едностранен, го направи много специален за всеки и най-вече за децата, които напреднаха доста за толкова кратък период. Ясно е, че всекидневната работа (около 6 часа на ден на терен плюс време прекарано заедно извън залата) с играчи от същото ниво, а понякога и на по-високо, а в същото време и с различни характери и подходи, правят индивидуалния напредък за едно дете още по-бърз.
– Бихте ли казал нещо на българските деца? Какво да очакват от Вас?

– Аз съм треньор с много страст, които обича баскетбола повече от всичко друго. Обичам да работя с млади играчи и да се опитвам да ги науча как да подобряват играта си и основните си познания, а в същото време и аз все още се опитвам да се уча от тях как да адаптирам моите треньорски методи и идеи. Бих искал всички деца да се забавляват играейки този прекрасен спорт, но за да се забавляват, трябва да се жертват на терена, трябва да работят по-здраво, трябва да приемат всяка забележка и трябва да си повтарят, че няма невъзможни неща. И това наистина е така.

Източник http://bgbasket.com/new.php?id=60091